К омпаниите Airbus и Air France бяха признати за виновни в корпоративно непредумишлено убийство за самолетната катастрофа по линията Рио де Жанейро – Париж през 2009 г. Това е най-тежката авиационна катастрофа в историята на Франция, при която загинаха 228 пътници и екипаж, предава Би Би Си.
В сряда Апелативният съд в Париж нареди на двете компании да платят максималната глоба от по 225 000 евро всяка, което отбелязва важен крайъгълен камък в 17-годишната правна сага. Роднини на загиналите, които изчезнаха в тъмнината по време на атлантическа буря на борда на Airbus A330, се събраха, за да изслушат присъдата след осемседмичния съдебен процес.
16 години по-късно – съд разглежда делото за най-смъртоносната катастрофа в историята на „Ер Франс“
През 2023 г. по-долна съдебна инстанция оправда двете компании, които многократно отричаха обвиненията. Максималните глоби, равняващи се на приходите на всяка от компаниите за едва няколко минути, масово се определят като символично наказание. Въпреки това асоциациите на семействата на жертвите заявиха, че осъдителната присъда представлява официално признание за тяхната трагедия.
Припомняме, че полет AF447 изчезна от радарите на 1 юни 2009 г. с хора от 33 националности на борда. Черните кутии бяха намерени две години по-късно след мащабно дълбоководно издирване.
Още причини за падането на френския „Еърбъс“
Самолетът с 216 пътници и 12 членове на екипажа на борда падна в Атлантическия океан, само няколко часа след излитането си от Рио де Жанейро.
Последвалото разследване установи, че носът на машината се е наклонил рязко нагоре, преди двигателите ѝ да изгубят тяга на височина от близо 11 600 метра. Това е изпратило самолета в неконтролируемо, три и половина минутно спираловидно падане право в океана.
Тогава беше предприета мащабна издирвателна и спасителна операция с участието на бразилските военни и френски ядрени подводници, като седмица по-късно бяха открити първите тела на пътници, плаващи в океана.
През 2012 г. разследващите установиха, че екипажът на самолета е вкарал машината в режим на срив (загуба на подемна сила под крилата), след като е реагирал неправилно на проблем, свързан със замръзнали сензори за скорост. Прокурорите обаче насочиха вниманието си към пропуски от производителя на самолета и превозвача. Те включват незадоволително обучение на пилотите и липса на реакция спрямо подобни по-ранни инциденти.
За да докаже непредумишлено убийство, обвинението трябваше не само да докаже, че компаниите са виновни за небрежност, но и да свърже фактите, демонстрирайки как точно тази небрежност е довела до катастрофата.
