Категория: news1.bg

Британското правителство вероятно е използвало думите „суверенен AI“ повече пъти през последната година от която и да е друга администрация в света. Миналия месец министърът на технологиите Лиз Кендъл заяви, че Великобритания „трябва да бъде създател на AI, а не просто потребител на AI“. Това звучи добре, но договорите за обществени поръчки показват съвсем различна реалност.

От здравеопазването до правосъдието, агенции в рамките на британското правителство подписват договори за инструменти с изкуствен интелект, създадени почти изцяло от американски лаборатории. Новият чатбот на gov.uk, който ще помага на хората да подновяват шофьорска книжка или да получават регулаторни съвети за стартиране на бизнес, ще бъде базиран на Claude на Anthropic PBC. Министерството на отбраната наскоро подписа договор за 240 млн. паунда с Palantir Technologies Inc. за доставка на AI софтуер за военно насочване и анализ.

Nvidia и Microsoft говорят за суверенитет

В нещо, което изглеждаше като неловък опит за свръхкомпенсация, главният изпълнителен директор на Nvidia Corp. Дженсън Хуанг определи инвестицията в британски центрове за данни миналата година като ключова за изграждането на „суверенен AI“, тъй като Великобритания била „най-голямата AI екосистема в света без собствена инфраструктура“.

„За мен това не е отказ от суверенитет“, каза главният изпълнителен директор на Microsoft Corp. Сатя Надела, след като обеща да инвестира милиарди в изграждането на центрове за данни във Великобритания. „Става дума за това да получите повече лостове, за да упражнявате своя суверенитет.“ Купувайте от доверени американски доставчици, добави той, и така можете да създадете основа за изграждане на още повече технологии.

Колкото и искрен да звучи Надела, това е празно обещание, не на последно място защото противоречи на собственото обяснение на Белия дом защо позволява продажбата на чипове Nvidia на Китай: не за да насърчи по-големи иновации от страна на китайците, а за да ги държи зависими от американското ноу-хау и да задуши развитието на местни компании като Huawei Technologies Co.

Великобритания рискува да изгуби контрола

Ако суверенитет означава контрол, тогава Великобритания го предава със същия ентусиазъм, с който през последните десетилетия продаде летища, емблематични автомобилни производители и обещаващи местни технологични компании като DeepMind и ARM Holdings Plc на чуждестранни купувачи.

В крайна сметка, все по-голямата зависимост от Силициевата долина само ще увеличава печалбите от AI отвъд Атлантика. Ако британските власти и финансисти наистина искат AI суверенитет, трябва да обърнат повече внимание на обещаващите местни усилия за независимо изграждане на технологията от самото начало.

Locai Labs – британският опит за независим AI

Locai Labs например е базиран в Лондон стартъп, който разработва големи езикови модели от нулата и ги адаптира за корпоративни и държавни клиенти. Изпробвах една версия на модела в приложение, наречено GB1, и той работеше приблизително толкова добре, колкото ChatGPT или Claude.

И за разлика от големите AI лаборатории, Locai избягва нарушаването на авторски права, като обучава AI модела си върху синтетични данни, които също така публикува, за да могат да бъдат проверявани за пристрастия.

Въпреки това британските агенции, които биха могли да се възползват от регулаторната сигурност при използването на локален и подлежащ на одит инструмент, са „нервни“ относно подписването на договори с Locai, според основателя и главен изпълнителен директор Джеймс Дрейсън.

Разбира се, трудно е да се конкурираш с AI лаборатории, които предлагат популярни платформи и набор от услуги като административна и инженерна поддръжка, улесняващи интеграцията в сложни работни процеси, но това не би трябвало да убива общия интерес към експериментирането.

Как DeepSeek промени мисленето за AI

Дрейсън и брат му Джордж създават компанията през 2025 г., след като пускането на китайския езиков модел DeepSeek обръща представата, че Силициевата долина е гарантираният победител на AI пазара. Ето малък стартъп в Китай, който предлага същата технология безплатно и я разработва за част от цената. Защо някой във Великобритания да не може да направи същото?

Повечето хора не биха се захванали с подобна идея. Създаването на т.нар. foundation модели е толкова скъпо, че изглежда възможно само за най-добре капитализираните компании в света. Но братята Дрейсън израстват в семейство, в което контролът и суверенитетът се считат за неприкосновени; техният баща Пол, член на Камарата на лордовете, сериен технологичен предприемач и бивш министър на отбраната, е помогнал за финансирането на стартъпа.

Недостигът на финансиране остава огромен проблем

За да привлекат още капитал, основателите могат да разчитат на новия британски фонд Sovereign AI на стойност 500 млн. паунда. Но договорите за обществени поръчки по тази схема са ограничени до 5 млн. паунда – незначителна сума в света на AI, която на практика финансира само прототип и едва би покрила изчислителните разходи за обучение на модел.

Въпреки всички разговори за „Londonmaxxing“ – идеята, че британската столица се е превърнала в най-горещия център за стартиране на AI компании благодарение на концентрирания талант – набирането на мащабно финансиране от местни източници остава сериозна пречка за стартъпите както тук, така и в цяла Европа.

От 10 трилиона евро, управлявани от пенсионни фондове в Европа, едва 0,01% отиват за рисково финансиране, според проучване на базираната в Лондон венчър капиталова компания Atomico. За сравнение, венчър фондовете в САЩ получават три пъти повече инвестиции.

Липсата на увереност подкопава AI амбициите

Тази култура на консерватизъм обяснява защо многомилиардните рундове финансиране за британски стартъпи почти изцяло идват от международни инвеститори. Тя може също така да обясни сходното колебание сред държавните институции да купуват местни технологии.

„Имаме нужда от отношение и вяра в самите себе си“, казва Дрейсън за британските предприемачи.

Ако правителството е съгласно с това, то трябва да подкрепи думите си с действия.

Парми Олсън е колумнист на Bloomberg, който се занимава с технологии. Бивш репортер на Wall Street Journal и Forbes, тя е автор на книгата „Превъзходство: AI, ChatGPT и надпреварата, която ще промени света.“

Руският президент Владимир Путин напусна снощи вечер Пекин, с което официално приключи визитата му в Китай, съобщава агенция „Синхуа“.

В Пекин руският лидер се срещна с китайския президент Си Дзинпин.

Двете страни се договориха за бъдещо удължаване на Договора за добросъседство и приятелско сътрудничество между Китай и Русия, отбелязва китайската новинарска агенция.

Руската агенция ТАСС акцентира върху изключително натоварената програмата на посещението. Руският президент прекара 11 часа в различни преговори, срещи и протоколни прояви, допълва агенцията.

Работната програма започна в 11 ч. сутринта, когато Путин пристигна в Голямата зала на народа в Пекин, и приключи в 22:00 ч. местно време на същото място.

На гостите на тържествения прием по случай визитата на президента на Русия Владимир Путин в Китай бяха сервирани ястия от азиатската и европейската кухня, докато ги развличаха с мелодии от руската и китайската класика, предаде ТАСС.

За начало на гостите бяха предложени разнообразни студени предястия (на руски „закуски“), супа от скариди, говеждо със сос от боб, патица по пекински, юфка Фуджоу, тиквени сладкиши и плодове, отбеляза Ройтерс, цитирана от БТА.

Блюдата бяха придружени с вино Каберне Совиньон „Greatwal“ от 2009 г. и Шардоне „Changyu“ от 2016 г.

Програмата включваше комбинация от китайски и руски класически музикални произведения, изпълнени от военния оркестър на Народната освободителна армия на Китай, включително мелодия от пекинската опера „Една незабравима вечер“ и танца на малките лебеди от „Лебедово езеро“ на Пьотър Чайковски.

По-рано Си Цзинпин се срещна с Путин в Голямата зала на народа в Пекин. Двете страни се договориха за бъдещо удължаване на Договора за добросъседство и приятелско сътрудничество между Китай и Русия, предаде Синхуа.

Си отбеляза, че със срещата се отбелязват 30-годишнината от установяването на стратегическото партньорство за координация между Пекин и Москва и 25-годишнината от подписването на Договора за добросъседство и приятелско сътрудничество между двете страни.

Китайско-руските отношения стигнаха дотук стъпка по стъпка именно защото двете страни задълбочаваха взаимното политическо доверие помежду си и стратегическата координация с непоколебима устойчивост, разширяваха сътрудничеството с устрем към нови върхове и защитаваха международната справедливост и равнопоставеност, като същевременно насърчаваха изграждането на общност със споделено бъдеще за човечеството с непоколебима решимост, заяви той.

„Като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и важни големи страни в света, Китай и Русия трябва да възприемат стратегическа и дългосрочна перспектива, да се стремят към развитие и съживяване на нашите страни чрез всеобхватна стратегическа координация с дори по-високо качество и да работим, за да направим глобалната управленческа система по-справедлива и разумна“, добави Си.

Китай и Русия развиха всеобхватно стратегическо партньорство за координация за нова епоха, на базата на равенство, взаимно уважение, добросъвестност и сътрудничество, от което всички печелят, каза още Си.

Взаимното политическо доверие продължава да се задълбочава, сътрудничеството в допълнителни области като търговията и икономиката, инвестициите, енергията, науката и технологията, както и контактите между хората и на регионално ниво продължават да се развиват, а връзките между двата народа са станали още по-силни, добави китайският президент.

Китайско-руските отношения навлязоха в нов етап на по-големи достижения и по-бързо развитие, подчерта той.

Непоколебимото насърчаване на дългосрочното, здравословно, стабилно и висококачествено развитие на отношенията между Китай и Русия е стратегически избор на двете страни, основан на фундаменталните интереси на двете страни и глобалните тенденции, заяви Си.

Си призова Китай и Русия да приложат изцяло важните общи договорености, постигнати между него и Путин, да се възползват от историческите възможности и да продължат да насърчават взаимното доверие, сътрудничеството и приятелството между двете страни.

Руският президент, от своя страна, изрази задоволството си от „безпрецедентните“ отношения между Русия и Китай, предадоха руски медии.

„Отношенията ни днес достигнаха безпрецедентно ниво, като предлагат един наистина глобален модел на партньорство и на стратегическо сътрудничество“, каза Путин.

При заминаването му от летище „Шоуду“ на Путин е била организирана кратка церемония, съобщи БТА.

Както и при пристигането, той е бил изпратен с почетна гвардия, а група китайски ученици и студенти са го поздравили за сбогом, развявайки малки флагчета.

Източници: БТА, Х