Загубата на бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим“ е нараснала през 2025 г. до почти 400 млн. лв., става ясно от годишния финансов отчет на дружеството, обявен в Търговския регистър. Това е значително повече от 2024 г., когато компанията бе на „минус“ 213 млн. лв.
Приходите на дружеството са паднали значително – от 9.1 млрд. лв. през 2024 г. на 5.8 млрд. лв. през 2025 г. От данните излиза, че то е работило под себестойност, тъй като себестойността на продажбите е била 6.1 млрд. лв.
Намалението с над 36% на приходите от продажби се дължи на спад на котировките Platts на нефтопродукти през 2025 г. и спад на обема на преработка поради осъществен планов капитален ремонт, пише в отчета. Другата причина е решението на Народното събрание от 1 ноември 2025 г. да се забрани износът на дизел и авиационно гориво. Освен това заради санкциите на ЕС от 2024 г. насам рафинерията изцяло замени руския нефт с други сортове, което качи цената на суровината и доведе до допълнителни транспортни разходи.
През 2025 г. 97% от продажбите на българската рафинерия са били към дружества от групата на „Лукойл“ – в България, Грузия и швейцарския междинен собственик „Литаско“, става ясно още от отчета.
На 15 октомври 2025 г. Великобритания, а седмица по-късно и Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към финансовото министерство на САЩ наложиха санкции на руската „Лукойл“ и всичките ѝ дъщерни компании, като активите им бяха замразени. Великобритания позволи операции с българските дружества на „Лукойл“ до 13 август 2026 г., а САЩ – първоначално до 29 април 2026 г., но впоследствие разрешението за дейността бе удължено с още шест месеца. Лицензите за удължаване на дейността на компанията имат за цел да позволят на компанията да работи, докато „Лукойл“ продаде задграничните си активи на неблокирани страни.
В резултат от санкциите на 17 ноември миналата година българската държава реши да назначи Румен Спецов за особен търговски управител на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Това обаче се прие неблагоприятно от руското дружество и чрез „Литаско“ „Лукойл“ предяви иск срещу България за 3 млрд. евро заради пропуснати ползи.
В края на януари тази година руската „Лукойл“ обяви, че продава „Лукойл Интернешънъл“ на „Карлайл Груп“ (Carlyle Group), но все още няма финално решение за смяната на собствеността.
Приходите на „Лукойл Нефтохим“ от вътрешния пазар миналата година са били 3.9 млрд. лв., а от външния – 1.9 млрд. лв. Компанията е продала дизел за 2.9 млрд. лв. и бензин за 1.5 млрд. лв.
От отчета става ясно, че бургаската рафинерия е внесла 509 млн. лв. акциз. Нетните ѝ разходи за квоти за емисии са били близо 49 млн. лв. През 2025 г. дружеството не е правило вноска във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за разлика от 2024 г., когато то внесе близо 50 млн. лв.
Отчетът прави преглед на данъчните ревизии на компанията за последните 5 години, като става ясно, че ревизионните актове са обжалвани, а производствата са висящи.
За периода юли 2025 – юни 2026 г. „Лукойл Нефтохим“ съхранява запаси от нефт и готова продукция в обем от 537 млн. тона, като 270 млн. тона се съхраняват от рафинерията, докато останалите 267 млн. тона се съхраняват в страни от ЕС, пише още в отчета.
Към края на 2025 г. дружеството „Лукойл Нефтохим“ има огромен заем от швейцарския си собственик на стойност 1.1 млрд. лв., който заради санкциите е спряло да изплаща, а на 7 ноември 2025 г. „Литаско“ е поискало пълно предсрочно погасване на кредитната линия. Заемът е получен заради проблемите с ликвидността и разплащанията на „Лукойл“ заради налагането на санкциите от САЩ и Великобритания.
От държавните помощи за тока на бизнеса през 2025 г. „Лукойл Нефтохим“ е получил 13.8 млн. лв., става ясно още от отчета.
През април 2023 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обвини „Лукойл Нефтохим“ и „Лукойл България“ в злоупотреба с господстващо положение на пазара на автомобилни горива и други нарушения на конкуренцията. Наложената глоба на бургаската рафинерия бе почти 140 млн. лв. Сумата обаче не е платена, тъй като актът е обжалван, а в края на 2025 г. по делото е получено благоприятно за компанията, според отчета ѝ, тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз.