Категория: Uncategorised

Заради Шантал Нобел 14 милиона французи заставаха пред телевизора всеки петък вечер, за да следят сагата

Заради нея 14 милиона французи заставаха пред телевизора всеки петък вечер, за да следят сагата “Шатовалон”, която се превърна в безпрецедентно по влиянието и мащабите си културно и социално явление през 80-те години на миналия век.

Още първите серии превърнаха очарователната млада актриса Шантал Нобел в мегазвезда и национален идол. Улиците на френските градове опустяваха, когато на екрана се заплитаха политическите, финансовите и любовните интриги около могъщото семейство Берг, в центъра на което бе красивата, богата и неустоима за мъжете наследница – адвокатката с желязна воля и похвати Флоранс Берг, поела от баща си ръководството на местния вестник. Към всичко това се добавя и незабравимият саундтрак от филма – песента “Могъщество и слава” на композитора Владимир Косма в изпълнение на Ербер Леонар.

В България 26-те серии на поредицата също имаха хиляди верни последователи. Това всъщност бе европейският отговор на култовия американски сериал “Далас”, който превзе публиката в САЩ няколко години по-рано.

Преди дни почитателите на някогашната всеобща любимка бяха покрусени от новината, че тя е издъхнала на 77 г. на 30 април. “Майка ми си отиде в мир. Тя остана борец до края на живота си”, съобщи дъщеря ѝ Ан-Шарлот Жулиан.

Думите на Ан-Шарлот, че майка ѝ е била борец, не са случайни. Защото съдбата на Шантал Нобел е трагичен пример за крехкостта на съществуването и за това как една блестяща кариера може да се срине за секунди. Преди 40 години актрисата, когато е едва на 36, претърпява жесток инцидент, който

я изпраща в 3-седмична кома

и я оставя с 80% инвалидност. От този момент нататък тя загърбва публичността, за да се скрие в своя дом крепост във френската провинция, където с помощта на съпруга си се възстановява с години. Сериалът “Шатовалон” е спрян и никой не смее да предвижда продължението му, на професионалното ѝ бъдеще е сложена точка. Но нейният случай и неуморната ѝ битка да не бъде превърната в обект за жадните за сензации жълти медии оставят следа във френското право.

“Не знам по каква причина избраха точно мен за ролята на Флоранс. Явих се на кастинг и те казаха – ти ще си”, спомня си след години Нобел. Нейната героиня предизвиква такова всеобщо обожание, че в един момент актрисата започва да се плаши. “Флоранс ми даде всичко, но започна да отнема идентичността ми”, признава тя.

Безпрецедентната слава на Шантал Нобел обаче не е плод на случайност. Преди да придобие телевизионната си известност, тя гради артистична кариера с взискателност и дисциплина. Родена и израснала в Руан като Шантал Боно, на 12 години губи баща си, което ѝ оставя трайна емоционална травма. По-късно признава, че професията на актриса за нея е била и един вид убежище, в което чувствата могат да бъдат обуздани, да намерят посока и смисъл.

На 14 г. влиза в консерваторията в родния си град, а след това продължава да учи драматично изкуство в Париж, където получава солидна подготовка. Първите ѝ пробиви са на театралната сцена, а киното и телевизията идват по-късно. През 1979 г. печели главната роля в романтичната адаптация по Анри Троая “Светлината на праведните”, с което привлича погледите на режисьорите. А след това идва 1985-а, която за нея става едновременно годината на най-големия ѝ възход и на проклятието ѝ. Започва излъчването на “Шатовалон”.

Същата година през януари Шантал участва в прочутото с трудността си рали Париж – Дакар, където заема 5-ото място в категорията за камионите. Три месеца по-късно, на път с много завои, но без особени предизвикателства, се случва най-страшното. На 27 април 1985 г. актрисата записва в Париж епизод от предаването “Шан-з-Елизе”, водено от популярния френски тв водещ Мишел Дрюкер. В него гост е и набиращият все по-голяма известност певец, композитор и китарист Саша Дистел. След записа двамата с Шантал се качват в неговото “Порше Карера” и отпрашват към провинцията, когато в 3 и 20 през нощта на 28 април колата излиза от пътя и се блъска в бетонен пилон близо до селцето Малтаверн. Дистел, който се отървава само с леки наранявания, твърди, че е карал с не повече от 70 км в час и обяснява станалото с

“хлъзгавия като масло път,

когато завали”. Според по-късните свидетелства на Нобел обаче музикантът е карал със 150 км в час, а тя няколко пъти го молила да намали. През 1988 г. Дистел е осъден на 1 г. затвор условно за неумишлено нанасяне на наранявания.

Тежкият инцидент сблъсква и Шантал Нобел, и Саша Дистел с безмилостния свят на жълтите медии. Катастрофата с двете знаменитости дава мощен тласък на злокобното воайорство. Още докато телата на двамата пострадали лежат в автомобила, чийто покрив спасителните екипи се налага да срежат, за да ги извадят, на място пристигат папараци и кадри на смазаните ламарини в близък план са публикувани на следващия ден. 

Нещо повече. Актрисата, която е оживяла на косъм с тежка черепно-мозъчна травма, с нарязано лице и безброй счупвания, включително на таза, лежи три седмици в кома, когато трима студенти папараци се вмъкват в болничната ѝ стая, предрешени като медици, за да я снимат в леглото ѝ – безпомощна и беряща душа. Избухва грандиозен скандал, а общественото мнение се обединява, че станалото е “неокачествим позор”. След няколко години актрисата успява да осъди папараците и благодарение на нея е променено френското законодателство, като се разширява обхватът на защитата на дома. Според заключението на съда болничната стая започва да се тълкува като частен дом на пациента, докато той пребивава в нея. Поправката носи името на Шантал Нобел.

Неволите на замесените в инцидента обаче не свършват дотук. Тръгват слухове, че актрисата и певецът плейбой са били любовници, а инцидентът е станал, защото флиртували в бързия автомобил. 10 г. след драмата Саша Дистел се връща към нея в тв интервю, като нарича всички тези версии срамни. “Някой ме моли да го придружа на определено място, спешно е, случва се инцидент на пътя, в каквито, за жалост, се озовават всеки ден десетки хора във Франция, и историята се раздухва до краен предел”, казва музикантът, който отрича каквато и да било романтична връзка с Нобел. След време става ясно, че Шантал действително е бързала за автомобилно състезание, в което е трябвало да участва заедно с други знаменитости. 

Дистел казва още, че е бил покрусен от станалото със спътницата му, но заради всички изписани и изговорени лъжи е избрал да мълчи. “Нямам думи да опиша през какво преминахме ние четиримата, спомня си още певецът, имайки предвид съпругата си и двете ни момчета. – Беше чудовищно.” Кариерата на музиканта също запада. През 2004 г. той умира след дълго боледуване и никога не успява да се отърси от усещането за вина.

След смъртта на Нобел Мишел Дрюкер разкри, че само малка група посветени са знаели, че между нея и Дистел наистина се е зараждал любовен пламък. “Саша беше много влюбен”, обяви тв водещият, който приживе на певеца е един от най-близките му приятели. “Но след катастрофата те никога повече не се видяха”, добавя още Дрюкер. Според него инцидентът сложил край на митичния брак на Дистел с бившата олимпийска шампионка по ски Франсин Брео.

През злощастната 1985 г. Шантал започва да се учи да ходи и да говори отново. Шест месеца след катастрофата тя се омъжва за своя дългогодишен партньор – известния бижутер от Сен Тропе Жан-Луи Жулиан. С безусловната си любов той се оказва неин спасител. Успява да я вдигне от инвалидния стол, но бастунът не я напуска до края на дните ѝ. Семейството има една дъщеря, родена през 1980 г. Нобел има още едно момиче от предишен брак, а Жан-Луи също е баща на дете от по-ранна връзка. Заедно имат 4-ма внуци. Купуват къща в Раматюел, Южна Франция, където актрисата

се затваря като в манастир

През 1996 г. се появява за първи път от 11 г. в тв предаването “Студио Габриел”, отново водено от Дрюкер. Публиката я посреща с бурни овации, но дългата изолация си е казала думата. Макар феновете да продължават да я смятат за суперзвезда, а самата тя да намеква, че има желание да се върне на екрана, нито един режисьор не ѝ предлага роля. 

През 2010 г. фотографи на сп. “Пари мач” са допуснати до светая светих на дома ѝ за една последна фотосесия заедно с любимия ѝ съпруг. Същата година френската тв икона дава едно от редките си интервюта. “Тук съществуването ми е спокойно и щастливо. От последните 25 г. помня възкресението си и любовта, която ме свързва с мъжа ми. Дълго време бях гневна, но това вече е зад гърба ми.”

За първия мач от турнира Джанлоренцо Бленджини избра следния титулярен състав: Стоил Палев, Илия Петков, Аспарух Аспарухов, Преслав Петков, Жасмин Величков, Димитър Димитров и либеро Дамян Колев.

Националният ни тим замина за турнира без трима от основните си състезатели – капитана Алекс Грозданов, Александър Николов и Симеон Николов.

Тимът ни поведе след 25:21 в първия гейм, в който имаше игрово преимущество, а частта бе затворена след атака на Жасмин Величков.

Във втората част Украйна започна по-добре и успя да реализира няколко брейк точки, което доведе до ранен аванс от 7:3. Националите ни съумяха да наваксат част от изоставането си, а геймът бе решен след екстра точки . Украинците показаха по-добра игра в ключовите разигравания и изравниха след 29:27.

В следващите две части силната отборна игра и великолепните изяви в нападение на новото лице в тима Денислав Бърдаров наклониха везните в полза на България. Бърдаров е абсолютен дебютант в първия отбор.

Диагоналът Венислав Антов също имаше ключова роля в края на четвъртия гейм, записвайки две директни точки от сервис, а мачът приключи след атака на Бърдаров. Следващият мач на „лъвовете“ е на 22 май от 18 ч срещу Сърбия в „Сподек Арена“ в Катовице.

В откриващия мач на турнира, „плавите“ надиграха домакините от Полша с 3:2. Така България заема първото място с 3 т., следвана от Сърбия с 2, Полша с 1, а Украйна е без спечелена точка.

Производството във фабриката Stelantis в Крагуевац нараства и може да удари 150 000 коли до края на годината поради нарастващото търсене на модела Fiat Grande Panda, казва Петър Веселинович, професор във Факултета по икономика в Крагуевац.
Поради увеличения обем през юни се очаква въвеждането на смени през уикенда, което може да донесе няколкостотин нови работни места.

„Това означава, че Крагуевац ще произвежда почти 45 процента от това, което целият Stelantis в Италия произвежда днес“, заяви Веселинович пред RTS.

Над 90 процента от произведените фиати са предназначени за европейския пазар, докато част от износа отива и за Африка и Азия.

Производството на Stellantis в Италия е намалено от 750 000 до исторически ниските 380 000 коли годишно. Автомобилният гигант работи ускорено за преместване на производството на марките Peugeot и Jeep в Ухан. Stellantis се опитва да намали разходите и да разшири пазара, като си сътрудничи с партньори в Китай.

6 от фабриките на Stellantis в Европа в момента са затворени и компанията търси краткосрочни стратегии за стабилизиране на бизнеса.

Споразумението на Stellantis с китайските партньори е на стойност един милиард евро и предвижда Ухан да се превърне в глобален център за производство и износ на нови хибридни и електрически модели на Peugeot и Jeep.

Същевременно Stelantis обяви, че разширява сътрудничеството си с китайската компания Lipmotor, като се споменават и контакти с производителя на автомобили BYD.

„Мак“ е едно от последните заглавия на Книгоиздателска къща „Труд“, която скоро ще се казва „Книгата“

Един от най-нежните певци на човешката душа и невероятно образен човек, който превръща текста в магия – тези красиви думи са на президента Илияна Йотова за писателя Иля Велчев. Така тя го описа на представянето на новия му роман “Мак” в уютната галерия “Средец” в Министерството на културата.

Книгата излиза под логото на Книгоиздателска къща “Труд”.

Главният герой Мак едновременно привлича и отблъсква със своята откровеност. Талантлив журналист с впечатляващо присъствие, който обаче е избрал съзнателната пасивност. Неговите амбиции са “заключени в желязна каса”, за да го предпазят от конфликтите на късния социализъм.

Президентът Йотова описа книгата като изключително ценна, защото показва къде е мястото на българския интелектуалец. Но в днешно време това място липсва. “От сутрин до вечер може да чуете гласовете на политици, социолози, политолози, но в последните години има крещящо отсъствие на българската интелигенция.

Някои думички толкова често

ги употребяваме, че изгубиха

стойността си

Една от тях е ценност. В днешно време, когато се замисляме какви са ценностите, какъв е моралът, може да си отговорим различно. Дали ние сме хора, които изповядват някаква класика в ценностите, или в днешно време трябва да се разделим с тази класика, да видим дали светът не се е променил. Въпреки това ролята на интелектуалеца не е по-малка днес. Защото дори и толкова да се е сменила ценностна картина, имаме огромната нужда някой да ни преведе през това море, да ни покаже рамка, не да ни сложи в нея, а да ни обясни този променлив свят. Да можем един ден да имаме чудната способност да разговаряме с децата си и те да ни разбират”, каза президентът Йотова.

Книгата отговаря и на още един съществен въпрос – ценностната дилема кое е по-добре – да имаш или да бъдеш? “Независимо от бързо променящия се свят, когато се сменят много бързо нагласи, политики, идеи, сякаш вечно това е въпросът – да имаш или да бъдеш. Тази книга залага на второто”, каза президентът Илияна Йотова.

Според нея книгата дава отговори и за това какво представлява корупцията на морала – думи, за които рядко се говори, а си заслужава.

“Има произведения на изкуството, които сякаш с появата си те хващат за ревера, разтърсват те и искат отговор от теб, но никога не те оставят равнодушен”, каза още Йотова. Затова се обърна към читателите да прочетат книгата, защото тя

не е само хроника на

отминали събития, а много повече

говори за неща, свързани с всеки човешки живот. “Неща, които разгръщат човешката душа, така както може да ги разгърне една книга. За разлика от книгата в душата всяка страница е написана различно в зависимост от това кой я чете. Тази книга е милиони индивидуални човешки съдби”, допълни президентът.

Романът впечатлява със своята чувствена интелектуалност, със симбиозата от анализаторски прозрения и поетично навлизане в най-фини човешки изживявания, самоирония и висок стил на изразяване. С аристократизъм, рядко срещан в българската литература. 

“Иля, ти си човек, който помни. В страна и в свят, в които хората много забравят, това е много важно качество. Ти си талантлив автор, затова си автор на издателска къща “Труд”. Ние съпреживяваме всичко, независимо дали пишеш стихове, мемоари, или роман”, така Венелина Гочева, издателят на медийната платформа “24 часа”, част от която е и Книгоиздателска къща “Труд”, се обърна към автора. Тя издаде, че романът на Иля Велчев е едно от последните заглавия, които излизат под логото на КК “Труд”, защото съвсем скоро издателството ще се казва “Книгата” – носи качество и насърчава авторите, които заслужават да бъдат четени.

По думите на Венелина Гочева Иля Велчев е човек, който умее да казва “благодаря”, и така се реди сред малкото хора в държавата, които ценят труда на другите.

“Тази маса е като лодка, на нея започват пътя си новите книги с тези, които имат отношение към тях. Отношение към тази книга има доц. Пламен Славов още преди да бъде заместник-министър на културата”, каза Иля Велчев, посочвайки към масата, на която седяха Венелина Гочева, министърът на културата Евтим Милошев, художничката Милена Велчева и главният редактор на КК “Труд” Надежда Делева.

Иля Велчев благодари и на гостите, че са заедно, защото “никакъв смисъл няма да правиш нещо, което ще изчезне”.

Илюстрациите в изданието са дело на неговата муза и съпруга Милена Велчева. Впрочем тя е първата българска художничка с изложба в базиликата “Сан Клементе” в Рим. Миналата година тя дари картината “Прегръдката на мира”, вдъхновена от срещата между папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей I, на папа Лъв XIV по време на аудиенция на площад “Свети Петър”. Затова и Иля Велчев с чувство за хумор отбеляза, че съпругата му е по-известна от него, а картината ѝ ще остане във Ватикана. 

Многото гости на представянето на книгата, сред които Янаки Стоилов, Румен Петков, Митко Щерев, Радомир Чолаков, чуха и стихотворението “История”, което Иля Велчев прочете.

Министърът на културата Евтим Милошев пожела на добър час на книгата в срещата с читателите. Той описа Иля Велчев не само като поет, писател, сценарист и режисьор, автор на легендарни песни, а и носител на най-високото отличие на Министерството на културата “Златен век – огърлие”, както и лауреат на “Златно перо”, изтъкнат “наш представител на литературата и културата”.